Балансът – не е точно това, което изглежда

Днес всеки говори за баланс. Всички го преследваме, но май много малко хора успяват да го постигнат. Защото се сещаме за него твърде късно, когато сме се уморили да залитаме по крайности и да пилеем силите си по всяко ново поредно предизвикателство. А някои неща е много трудно да се върнат назад… други дори невъзможно…

Започваш нова работа. Още от първия работен ден отиваш с готовност да се докажеш, да покажеш всичко, което можеш. Искаш да растеш и да се развиваш, да постигнеш много. Прекарваш много време да питаш, да гледаш и да учиш, за да усвоиш как се правят нещата, за да си добър, дори отличен, да те забележат, да те промотират. Оставаш след работа, пропускаш почивките (че кой мисли за почивки на нова работа?)…

Започваш нов бизнес, който ти предоставя отлични възможности. Инвестираш в него, правиш всичко възможно да си избиеш кредита, който си теглил, да изградиш система на работа и да получаваш голяма печалба. Отделяш много време да намериш клиенти, персонал, контакти. Срещи, обяди, разговори… Вечер почти не спиш да мислиш как да оптимизираш всичко и как да повишиш ефективността…

Ражда ти се второ дете. Каква радост! Гушкане, ангажименти, свързани с него… Безсънни нощи, пране, готвене, носене на ръце…

Чудесно!

Но какво става със семейството ти, докато хвърляш сили да усвояваш новата работа или развиваш новия бизнес? Какво става със здравето ти?

Каква е печалбата от новия бизнес, когато си непрекъснато нервен, угрижен и притеснен? Постоянно бързаш и нямаш време за себе си?

Какво става с голямото дете, докато малкото поглъща цялото време и внимание? Какво става с твоя съпруг/съпруга, докато ти си ангажиран с чаровното ангелче?

Нормално е всяко ново нещо да глътне повече и да му дадем по-голяма част от своето внимание, време и сили. Но когато за сметка на това започнат да страдат принципи, добри навици, взаимоотношения, здраве и цялостен баланс в живота ни, в дългосрочен план този успех, на който се радваме, ще се окаже… пълен неуспех.

За жалост, някои неща не могат да се върнат назад. Някои грешки или се поправят много трудно, или изобщо не се поправят.

Грешките на младостта – да залитаме по крайности и да пилеем сили и енергия за неща, които изглеждат важни, а всъщност са временни и не са си стрували всички тези усилия.

С възрастта и опита е желателно да придобием мъдрост и да се научим как да се справяме с новите начинания, как да не позволяваме те да разрушат всички наши приоритети и да съборят това, което сме градили години наред. Желателно е да се научим да не подхождаме емоционално и да виждаме само потенциала на новото, а да направим по-консервативен план, който ще ни помогне да видим какво ще ни коства то, за да решим дали имаме ресурса да му се отдадем и до колко.

Желателно е да търсим решения, които ще помогнат да пренасочим време и ресурси към новото начинание, без това за дълго да ощетява останалите области от нашия живот. И често да си правим анализ как е балансът – ако даваш прекалено много, а не получаваш достатъчно, нормално е в даден момент да се откажеш. Трябва да дойде момент на „излизане на нула” и след това положителен резултат – печалба. В обозримо бъдеще.

Можеш ли да се справиш сам с баланса? Аз си признавам веднага: не. Затова имам нужда от правилни съветници за различните неща, които правя. Най-често моят отличен съветник е жена ми, която има страхотен усет за мениджмънт и ми помага да видя нещата от различен ъгъл, да преосмисля, да преценя. Консултирам се с приятели, които имат опит и зрялост. За личния си живот, за здравето си, за бизнеса си, за брака и децата ни… Когато опитвам сам да анализирам, много често емоциите ми вземат превес и изкривяват преценката ми – това, което поглъща голяма част от мен (от силите ми, от времето ми, от очакванията ми), най-често изисква да му се отдам още повече. И най-често съм склонен да оправдая залитането си, дори да се обвиня, че не правя достатъчно, като по този начин още повече прекрачвам баланса и нарушавам много други добри навици и принципи в стремежа си да постигна успех И ТУК, в новото предизвикателство. А цената на този успех, отново и отново, се оказва прекалено, прекалено висока…

Related Articles

Responses