Безплатен обяд НЯМА

Максима, която слушаме отново и отново. Често подминаваме с усмивка, друг път кимаме с разбиране. И все пак, постоянно и винаги се ловим на етикета „БЕЗПЛАТНО”. Нещо в нас иска и копнее за „безплатния обяд”. Защото е „аванта”, „на далавера”. Нещо в теб се радва да получи „подарък”, даром, гратис.

И ако този, който плаща, не получава нещо в замяна, колко дълго ще плаща за теб? Докога ще те издържа?

По улиците живеят кучета, за които всичко е безплатно – храна от контейнерите, захвърлен кашон, където да се скрият от дъжда… Винаги има някой добър човек, който да ги погледне със съжаление, може би дори да ги погали… Да ги нахрани… Но… тези кучета винаги ще си останат помияри… живеейки „на аванта”. С подвита опашка, без дом и топло място, без истинска грижа и реален растеж… Кучешки живот…

Малките деца получават нещата безплатно. Спомням си, когато нашите деца бяха на село при баба си и дядо си и един ден възкликнаха: „Знаете ли, че дворът е пълен с безплатни зеленчуци!” Но баба и дядо знаят колко струват зеленчуците: целият труд по саденето, копаенето, поливането, торенето, орането… Мазолите по ръцете, потта по челото…

Ако търсиш безплатни неща, ти обричаш себе си да живееш от подаяния, от трохи, подхвърлени оттук-оттам… Инфантилно и детинско поведение, което не дава сериозни резултати.

Преди години аз бях един от радетелите за безплатното – давах часове и дни в обучения, консултации, менторски разговори… Исках да дам шанс на ВСЕКИ да успее да постигне своите цели и мечти. 

Какви бяха резултатите обаче? Много хора се възползваха, но реално на пръсти се броят тези, които успяха да постигнат нещо (а всъщност те и не разчитаха на безплатната помощ). Резултатите за мен и екипа? Моето семейство, бизнес и приоритети сериозно пострадаха. Хората, които прегърнаха идеята да помагаме безплатно, се изтощиха и им отне няколко години да се възстановят… Защото „безплатното” излезе прекалено скъпо… Но не за този, който просто консумира. За другия, който плаща, скъпо.

Освен това безплатните неща винаги идват с отговорност – какво ще направиш ТИ, получателят, с тях? Ще ги хвърлиш (като красивите и скъпи рекламни брошури, които получаваш безплатно в кутията), ще изконсумираш за себе си или и ти на свой ред ще направиш нещо безплатно за друг? Защото въпросът не се свежда само до този, който дава.

Ще изградиш ли манталитет на „вечно нуждаещ се”, онеправдан човек без късмет и отритнат от съдбата, на когото винаги някой трябва да дава нещо, тъй като нещата са се стекли зле в неговия живот, все нямаш, нищо не ти стига, държавата не прави достатъчно, не ти осигуряват възможности?…

Или и ти на свой ред, получил даром, ще дадеш на друг и ще протегнеш ръка на някого, който е в нужда или търси отговори и има нужда от помощ.

Ако намерим баланса как правилно да се ползваме от „безплатните” оферти, вместо да разчитаме на тях, това ще донесе сериозен растеж в живота и бизнеса ни. И ще промени нивото на удовлетворение в живота ни.

Даром си получил, даром дай! 

Но не всичко, не винаги. Ако ти успяваш и се движиш напред, сподели с друг и помогни. И ще получиш още помощ. Но търси баланса, при който няма да бъдеш изконсумиран, правейки „даром добро” на всички наоколо.

Принцип, който съм научил по трудния начин: Който сее щедро, щедро и ще жъне. Не всичко в живота е пари. И не трябва да бъде. Но и всяко нещо има цена. Реална.

Related Articles

Как, защо…

Защо правиш това, което правиш? Защо някои хора правят абсурдни неща и са щастливи? Защо за толкова важни неща нямаш обяснение, а можеш единствено да…

Responses