Границите спасяват живот…

Когато говорим за това да вземеш своя живот в свои ръце, първите крачки са да поставиш граници: какво ще позволиш да влиза и какво да излиза. Много често хора казват, че нямат избор, че са принудени. И почти никога това не е точно така.

Чувстваш се постоянно използван или неразбран.

Познати непрестанно те безпокоят и прекъсват почивката ти, обяда, задачите, по които работиш.

Шефът винаги иска нещо повече от теб.

Когато си направиш план, винаги някой се появява и го проваля.

Когато получиш пари, все се появява някой, който иска назаем и никога не ги връща…

Постоянно усещане, че нищо не зависи от теб, че ти си просто жертва… Класическа диагноза: липса на ясни граници.

В Клуб Менторинг ще говорим много за границите и ще правим обучения за тях, защото вярвам, че са задължителни за здравословни взаимоотношения. Много често приемаме нещата в живота си като статукво, установено положение, което не може да се промени. Съгласяваме се и… се предаваме. Спираме да търсим начини и пътища за нещо различно, защото спираме да вярваме, че изобщо може да има различно. Започваме да гледаме на себе си по определен начин, да се виждаме като „жертва” – на хора, обстоятелства, събития…

А всъщност, всичко се свежда до основно умение, което, за жалост, не учим в училище. А и вкъщи много рядко го виждаме, за да го „прихванем”: умението да кажеш твърдо НЕ и ясно ДА. И след това да устоиш позицията си, независимо от многобройните опити да те накарат да се огънеш и отдръпнеш от нея.

Горещо препоръчвам книгата „Граници” на Таунзенд и Клауд. Преди години тя буквално промени живота ми.

Границите са свързани с нашите ценности. Ако уважаваш себе си, околните, времето си и живота си, ти ще се научиш да поставяш граници. Така спасяваш не само своя живот, а и много взаимоотношения с близки и далечни хора, ставаш много по-ефективен и продуктивен, започваш да се чувстваш в контрол на собствения си живот.

Знам, че докато четеш тези редове, в ума ти излизат много аргументи, с които искаш да ме обориш. Повярвай ми, аз също съм бил там и също съм изтъквал много свои доводи…

Когато обаче седнах да помисля и да направя кратка „инвентаризация” на своите граници, видях, че съм заблуждавал себе си и съм се залъгвал.

Седнах пред един бял лист и го разделих на две. Вляво записах всички неща, които мразя у поведението на другите към мен, а в дясната – тези, които обичам и бих желал да виждам по-често.

Тогава започнах да мисля как да кажа своето НЕ ясно и категорично, в същото време с нужното уважение, без арогантност и обида, на хората, които се отнасят с мен по начин, който не бих искал и не одобрявам. Трябваше да им простя, да осмисля минали ситуации, да призная пред себе си, че аз също имам вина да не се е получила добра комуникация и всичко да има лоши резултати за мен. И започнах да говоря с тези хора. Някои разбраха и уважиха моята позиция да внимават за определено отношение, поведение или думи в нашите взаимоотношения. Други – грубо пренебрегнаха моята молба за промяна. И трябваше да се отдръпна – в някои случаи за известно време, в други – завинаги.

С другите, чието поведение исках да поощря и ми беше приятно да се отнасят към мен по определен начин (в някои случаи бяха едни и същи хора и трябваше просто ясно да разгранича кое не ми харесва и кое ми харесва), започнах целенасочено да ги хваля, да им благодаря и да ги насърчавам за съответното отношение или поведение – това беше нещо, което исках да продължи да се развива в положителна посока. Затова трябваше да положа целенасочени грижи да го „отгледам” и да го „поливам” редовно, „да отворя бариерата” за такъв вид поведение и отношение. Не мога да си позволя да оставя нещата „по презумпция” или да ги приема за даденост. Така рано или късно ще изгубя ценни приятели и добри взаимоотношения.

Границите се поставят първо с лично осмисляне и твърдо решение. После се комуникират адекватно. И след това се дава време, за да се установят трайно – те са свързани с взаимоотношения и е нужно доста, за да се променят навици, модели на поведение и говорене. Трябва да съм готов да се разделя с някои хора, колкото и важни да ми се струват, защото те отказват да се съобразят с моите граници и по този начин смачкват моето достойнство – нямат уважение към моите решения и към моята самостоятелност. Не е здравословно нито за тях, нито за мен да продължаваме по стария начин.

А с някои взаимоотношения не можем да се разделим – с родители, с роднини… Може да са много доминантни и да отказват да уважат нашето право на собствен живот и мнение, но нямаме право да избягаме и да се скрием. Можем да избягваме определени теми, може да се отдръпнем от споделяне на по-лични неща… Но от нас зависи да живеем в мир с тях и да сме готови да дадем всичко от себе си и да помогнем, когато са в затруднение или потърсят помощ от нас.

Граници – какво ще позволим да влезе в живота ни и какво ще накараме да излезе. Спасяват от болка, от ненужни страдания… Спасяват човешки живот…

И всъщност, не е чак толкова трудно да ги поставиш.

Ако имаш нужда да поговорим, обади се. Ще се радвам, ако можем да помогнем.

Related Articles

Как, защо…

Защо правиш това, което правиш? Защо някои хора правят абсурдни неща и са щастливи? Защо за толкова важни неща нямаш обяснение, а можеш единствено да…

Responses