Лидерите – дефицитна стока…

Днес все по-често се срещам с хора, които изглеждат пораснали, изглеждат възрастни, а умът им и емоционалното им развитие са останали някъде там, в миналия век…

Да останеш млад не означава да бъдеш инфантилен и да се държиш неадекватно. А какво означава? Какво всъщност е зрелостта?

Преди години един лидер на голям екип ми каза следното:

„Аз нямам нито време, нито намерение да се занимавам с негативни хора, които имат проблеми. Аз съм лидер и търся лидери, с които да работя. Другите не ме интересуват, те ме натоварват и обременяват. Не желая тяхната негативна енергия.”

Години по-късно се замислих за хилядите хора, които като мен са идвали при него да потърсят съвет, имали са нужда от помощ, а този лидер ги е отрязвал и им е поставял диагнозата: „Ти сам си избираш да имаш проблеми. Аз не търся проблеми и нямам проблеми. Оправяй се! Нямам време за теб!”… В търсенето на готови лидери (каквото и да значи това) той е пропуснал стотици, може би хиляди хора, които имат нужда някой зрял лидер да им помогне да проходят в лидерството и да израснат…

Какво всъщност означава зрял лидер?

Ето какво мисля аз:

Преди много, много години, когато започнах да преподавам английски, аз бях млад и горд: знаех много и разбирах всичко. Затова се радвах на умните, а се дразнех на тези, които не научаваха. Аз им преподавам, те чуват, повтарят, но… не запомнят. И трябва пак да обяснявам! С отношението си, с нетърпението си, с припряността си аз ги карах да се чувстват още по-неудобно и неловко, спъвах техния растеж и всъщност не ги учех, а им пречех. Аз на практика проектирах своята незрялост върху тях – очаквах срещу себе си да имам знаещи и владеещи езика хора, които не допускат грешки, ползват английски без проблем… И не се замислях, че тогава те просто няма да имат нужда от мен…

Те идваха при мен с нужда, потребност, проблем. И очакваха аз да помогна да се справят с него, да го преодолеят. Да ги преведа от несигурност и страх в увереност, че знаят и могат.

Отне ми години и много тежки уроци, за да видя това ужасно отношение у себе си. Трябваше да запретна ръкави и целенасочено да се променям – да променя отношението си, методиката си, подхода си… Стигнах до момент, в който започвах работа с нов клиент със следните думи: „За да съм днес тук, това вече означава, че ти не знаеш и имаш нужда от мен. Да приемем това за факт. Затова спокойно, ще допускаш много грешки и няма нужда да се срамуваш от тях, аз съм тук да ме забавляваш с грешките си и да ти помогна да преминеш през всички тях – аз самият съм започнал като теб и съм допускал много грешки. Но имаме цел – да стигнем до мястото, където ще си удовлетворен от своите знания и умения по английски език. Затова: хайде, да се забавляваме заедно на смешните грешки и да се учим от тях.” И в часовете се забавляваме! С „хората с проблемите”. Аз си спомням как самият аз започнах, как сричах, как плачех, докато пишех всяка дума по сто пъти, колко ми беше трудно… Но и знам къде съм днес.

И ЗАТОВА мога да помогна – не защото знам всичко или съм „голямата работа”, а защото съм тук да помогна в търсенето на решения.

Вярвам, че точно това е зрелостта на лидера: да помогне на своите последователи да преминат от мястото, където се намират, до мястото, където искат да стигнат. Защото има път, който трябва да се извърви и много от нас искат да го минат с човек, който знае пътя и ще им помогне да го извървят без да се губят…

Зрелостта намира баланса по пътя – да примири първите несигурни крачки с голямата визия за крайната цел. А балансът е много деликатно нещо. Не е като във физиката и химията – плюс балансира минус… Де да беше толкова просто… 

Умората не се балансира само със сън, а с развлечение, активна дейност и нови впечатления;

бедността не се балансира с богатство, а с промяна в отношението към парите и притежанията;

богатството не се балансира с бедност, а с изграждане на отношение на даване и с ценности; 

болестта не се балансира с лекарство, а с промяна в начина на живот…

А глупостта не се балансира с нищо друго, освен с упорито и постоянно учене… с подходящ човек, който да помогне…

И затова балансът е сложно нещо – не се чете в книги, не се учи на семинар, а се придобив с опит, с много тежки уроци, с много усилия и… много гафове… И няма универсални решения и готови отговори…

Когато срещна зрели хора, духът ми се храни – те не проектират своите дефицити върху мен, нямат очаквания, не ме бутат и дърпат. С тях се общува нормално. Няма много патос, няма много зрелищност. Има някаква стабилност и тежест, докато говорят за себе си и за миналото си. Няма напъни, няма гръмки думи. Има някаква мекота и искреност.

Обичам да общувам с такива хора. Те не се плашат от моите проблеми и негативизъм – те имат сърце да ме приемат и да ме придвижат от там, където съм, до мястото, където искам да стигна. Макар да се намират много рядко и да са луксозна стока, струва си търсенето.

Защото има цял сив поток, който се противопоставя на зрелостта – хора с дефицити, болезнено минало, сметено под килима, което продължава да смърди и да отблъсква, учат всички останали как се става лидер и какво е лидерство… Хора в пораснали тела, но с инфантилен и незрял дух и душа… Те нямат капацитета да отгледат ново поколение лидери. Те са твърде фокусирани върху себе си и своите постижения…

С голяма болка трябва да призная, че много добре знам за какво говоря – аз самият следвах съветите на този лидер, с когото започнах своя разказ – мислех, че като има толкова голям екип, значи прави нещата както трябва. Аз също изградих много голяма организация, но не успях да отгледам и възпитам лидери. Основен принцип: това, което си видял и чул, това говориш и правиш. Незрелостта на лидера ще насърчи и промотира моята незрялост…

И така стана…

Трябваше съзнателно да се спра, да жертвам успеха си и да потърся друг тип лидери, с други гени, с други ценности. Исках от такива да се уча, такива да следвам. Не гръмки големи имена, не богати и лъскави звезди, а пораснали, зрели хора… Които са млади по дух, защото цял живот се учат и знаят, че никога няма да знаят всичко… Но докато споделят, те не лансират себе си и не търсят слава за себе си, а мислят как да помогнат на младите, невежите, неуките, проблемните, да преминат отвъд… там, до където самите те са стигнали…

От незрелостта много трудно се излиза, ако не си подбереш подходящите лидери, които да те предизвикват да направиш своя ъпгрейд. И то не с лекции и много говорене, а някак си ей така, между другото. Просто докато общуваш с тях и прекарваш време в тяхната компания…

Ти какъв лидер искаш да следваш? Какъв лидер искаш да бъдеш? Изобщо искаш ли да бъдеш лидер? Защо? Как?

Related Articles

Как, защо…

Защо правиш това, което правиш? Защо някои хора правят абсурдни неща и са щастливи? Защо за толкова важни неща нямаш обяснение, а можеш единствено да…

Responses