‘No worries’ pill

We are taught to pursue targets and achieve results, here and now. But little do we understand that this constant race sucks the life out of us… We always run after something, we have to achieve something, we have to prove something… And in this wild race we don’t seem to find the time for things that matter, adrenaline levels kills us slowly but surely…

And one day, when life is almost over, we look back and ask ourselves:

Учат ни да преследваме цели и да постигаме резултати, днес и сега. Но така и не разбираме, че тази постоянна надпревара ни изсмуква живота….. Непрекъснато тичаме да гоним нещо, все трябва да постигнем нещо, да се доказваме пред някого… и в лудата надпревара като че ли нямаме време за важните неща, адреналинът ни убива – бавно, но сигурно…

И един ден, когато животът ни приключва, поглеждаме назад и се питаме:

Was it worth it?
Струваше ли си?

Well, what’s your answer now, while you’re still alive?
Are you going to run and race all your life or are you gonna take some time and take a grip of your future, of your destination and what you’d like to leave behind when you’re gone?

When we get a long-term vision of the future where you’re heading and what you’d like to be, we diminish the effect of ‘React here and now’ to whatever is happening. When we take the time to think of what we’d like to leave behind and of the way we’d like to be remembered, we could play life a little differently, can’t we?

Е, какво би отговорил днес, докато си още жив? Ще препускаш ли в лудата надпревара цял живот или ще отделиш малко време да вземеш в ръце бъдещето си, посоката, в която върви животът ти и какво би искал да оставиш след себе си?

Когато видим нещата в перспектива и в далечно бъдеще – накъде сме се запътили и какво искаме да бъдем, ние намаляваме ефекта на импулса да реагираме веднага на всичко, което ни се случва. Когато отделим време да помислим какво искаме да оставим след себе си и как бихме искали да ни запомнят, можем да изиграем картите си по различен начин, нали?

Adrenaline kills the short-track sprinters who want it all, and want it now. The marathon runners don’t even bother – they have a long way to go and need to save their energy for what matters…
Адреналинът убива спринтьорите, които искат всичко днес и сега. Маратонците не се трогват – те имат дълго бягане и трябва да запазят силите си за важните неща…

Gulp! Take your pill – the red or the blue one?
Глът! Преглътни си хапчето – синьото или червеното?

Related Articles

Responses