Цениш, когато изгубиш?

Световната здравна организация дава определение за здравето, което гласи: „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.”

Много често ние се сещаме за здравето си, едва когато го изгубим. И тогава е много късно да го оправим. И ни коства много. А понякога не успяваме. Днес, особено в условията на световна криза за здраве, смятам, че трябва да си зададем малко въпроси и да си отговорим на тях.

Може ли да се погрижим за своето здраве на всички тези нива и да му се радваме, докато го имаме?

Как да го направим?

Как да постигнем физическо благополучие?

Докато бях малък, аз винаги бях болен от нещо – астматичен бронхит, гастрит, Морбус Шлатер… Винаги бях освободен от физическо и все ме лекуваха. Родителите ми бяха лекари, това може би обяснява нещата (особено загрижената ми майка, която имаше лекарство за всичко). Когато започнах да уча медицина, бях решил да се справя с болестите си, защото ми идваха в повече. Но още в първи курс започнах да разбирам, че с лекарства няма да стане – ако можеше, щях вече да съм здрав. И затова прекъснах следването си. И започнах да търся други начини.

Психическото благополучие? Завърших Социални науки и учих много психологии. Питах професори и доценти си как да прилагам наученото. От техния поглед и обяснения разбирах, че и това няма да помогне много, за да постигна благополучието, което търсех – самите те май не прилагаха това, което говореха в чудесните си лекции. Да, научих много. Да, получих помощ. Но нещо пак убягваше… И продължих да търся отговори…

Социалното благополучие – винаги съм имал много приятели, винаги съм сред хора. Но в един момент започнах да разбирам, че повърхностните разговори и забавления не са социално благополучие. Многото контакти и познати не ме правеха здрав. Имаше нещо друго, което ми убягваше…

Завърших 8 курса по хранене и диететика, за да добавя профилактика и правилен хранителен режим към грижата за здравето. Свалих много килограми, помогнах на много хора също да свалят… Но отново нещо ми убягваше. Когато се появяха повече работни ангажименти, храненето, почивката, приятелите минаваха на заден план, умората се връщаше, сънливост, отпадналост… Лошите навици изпълзяваха от бърлогата си и килограмите пак се връщаха… Бях здрав, но… не съвсем. И пак ново търсене на нови отговори…

Всеки от тези аспекти има своя смисъл. Всеки, взет поотделно, не можеше да ми даде благополучието, наречено здраве. Отне ми доста време да разбера, че комплексът от всички компоненти заедно и добрият баланс между тях дават истинското здраве. Ако едното страда за сметка на другото, страда здравето ми.

А балансът изисква много усилия: да огледам диетата си и да планувам как да се храня, да почивам и да планувам почивките си, да планувам срещи с приятели и социални събития, които ме зареждат и ми носят удовлетворение, да чета, да се уча, да общувам с хора, които ме предизвикват да се развивам, да се движа и спортувам… Всичко това изисква баланс и ред.

И когато реша, че съм уморен и нямам време да огледам всички тези аспекти, везната се килва в една или друга посока и се губи усещането за здраве, макар да нямам болести. Изисква се голяма промяна в начина на мислене и на живот, напълно различна концепция и поведение, за да се справим със стреса и „нервната почва”, които станаха най-честото обяснение за много болести.

А за здравето – не си ли струва да положим усилия?

Как се грижиш ти за своето здраве, докато си здрав? Ще се радвам да чуя докъде са те довели и твоите търсения…

Related Articles

Как, защо…

Защо правиш това, което правиш? Защо някои хора правят абсурдни неща и са щастливи? Защо за толкова важни неща нямаш обяснение, а можеш единствено да…

Responses