След много разговори с приятели усещам как кризата хваща силно за гърлото и започва да души. Пропагандата за бедствия, катастрофи, лъжливи президенти, продажни политици, корумпирани държавници… всичко това създава такава апокалиптична картина…
Човек се замисля: къде живея, за какво живея, за какво се боря?… Защо останах?…
Но филми като този ме връщат към онова истинското, скрито вътре в сърцето, което ни кара да продължаваме – ние сме това, което сме, живеем там, където трябва да живеем и даваме най-доброто от себе си! Останалото е в контрола на Бога да променя и да ускорява.
Аз съм решил да свърша своята част, защото искам моите деца да живеят различно, моите внуци да говорят и да казват: Благодарение на дядо и баба, се е стигнало до пълна промяна в страната.
МОЖЕ да се мечтае, МОЖЕ да се лети, МОЖЕ да се поддържа огъня… Дори във време като това… Защото така сме създадени…
Преди години, през един от полетите ми, ме беше налегнала носталгия и копнеех да се прибера в България, да бъда със семейството си, да съм у дома… И в самолета, гледайки лошото време при излитане, беше много мрачно. Тогава, качвайки се над облаците, видях нещо различно – слънцето ГРЕЕШЕ!
Винаги, дори когато има черни и ниско надвиснали облаци, НАД ТЯХ ВИНАГИ ИМА СЛЪНЦЕ!!!
Е, аз гледам към него! И облаците остават отдолу, те не са важни… Важно е да летя…
С поглед напред, към бъдещето, през мъглите на настоящето и над облаците на пропагандата.