В интерес на държавата и правителството, във всяка страна по света, е да се държат хората в безизходица – да вярват, че нищо не зависи от тях, че всъщност ТИ не можеш да промениш нищо, че „така ти е писано”, че каквото и да правиш, нищо няма да се промени…
Матрица, матрица, матрица…
Но ако погледнеш хората, които живеят по други закони и са изскочили от статуквото на посредствеността, ограниченията и обречеността, успелите хора, които летят, а не пълзят, ако изпиеш червеното хапче и промениш мисленето си, започваш да разбираш нещо:
Животът е ТВОЙ и от ТЕБ зависи как ще го живееш.
Няма никой друг виновен за твоя провал и за твоя успех – ти решаваш и ти избираш! Не е лесно, не става веднага – нужно е да се събереш с други себеподобни, за да успееш да издържиш на натиска на тълпата, на общоприетото и на навика…
Но не си ли струва, в края на живота си, да кажеш: Борбата не беше никак лека, но съм удовлетворен от това, което постигнах! Не се съобразих с това, което ме учиха в училище неуспели учители, което ме съветваха огорчени и провалили се приятели, не се поддадох на изкушенията да живея лесен посредствен живот! Реших да открия себе си и да изживея СВОЯ живот чрез СВОИТЕ решения. Затова за всеки провал и за всеки успех съм отговорен АЗ и не обвинявам никого. И така уча децата си – да живеят СВОЙ живот чрез СВОИТЕ решения! И да летят, а не да пълзят!
Не забравяй: Не се огъва лъжицата, огъваш се ТИ!