Често чуваме думи от рода: „Ами нищо не става, защото не ни достига вяра.” „Малка му е вярата.” „Ако имахме истинска вяра, това нямаше да се случи.” и т.н., и т.н.
Хайде да поразсъждаваме за това какво точно не ни достига.
Без надежда няма вяра!
Евреи 11:1 А вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме. Имаме убеждение за неща, които не се вижат.
Често чуваме думи от рода: “Ами нищо не става, защото не ни достига вяра.” “Малка му е вярата.” “Ако имахме истинска вяра, това нямаше да се случи.” и т.н., и т.н.
Хайде да поразсъждаваме за това какво точно не ни достига.
Аз лично смятам, че това е надеждата. Живеем в отровен климат на безнадеждност. Всичко, което виждаме е една мрачна картина за бъдещето. Освен това врагът непрекъснато ни обвинява: “Нямаш вяра. Ако имаше вяра, защо стоиш гладен, защо се проваляш непрекъснато, защо затъваш от дълг в дълг, защо децата ти имат такива проблеми…” Той ни обвинява, а ние ходим под осъждение. (Мразя го това състояние!)
Истината е, че не ни трябва МНОГО вяра. Исус каза, че е достатъчна вяра, колкото синапово зрънце. Дори толкова мъничка вяра носи в себе си такъв заряд и енергия, че може да премества планини и да преобръща ситуации.
Не мерим ли с човешки мерки?
Трябва да имаме НАДЕЖДА! Вяра не може да се роди, ако нямаш надежда! Вярата стъпва върху надеждата. Трябва да се надяваш, че Господ ще те избави от всяка злина. Това автоматично изключва “изповедта на вяра” до посиняване. Просто да изповядваш Словото не върши работа. Ако ти в себе си имаш надежда в Него и отделиш време да разсъждаваш за Неговите огромни милости, любов и добрина, то няма начин в един момент, рано или късно, нещо в теб да не се надигне и изведнъж тази надежда да се трансформира в твърда увереност и убеждение, което ще промени твоята ситуация.
Нека във всяка ситуация да имаме на първо място НАДЕЖДА.
Точно такава, каквато имаше Давид като пееше:
„ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на когото се надявам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула.”
4 Царе 18:19 Тогава Рапсак им каза: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази надежда, на която се уповаваш?
Ако прочетем внимателно началото на 19 глава, ще видим, че Езекия не се моли с молитва на вяра. Нещата, които каза на Господ, не излъчваха по никакъв начин твърда увереност. Но Бог не пренебрегна тази молитва. Той даде отговор чрез пророк Исая. Какво направи Божият ангел след това, всеки може да прочете в 35 стих.
Пс. 146: 5 Блажен онзи, чиято помощ е Богът на Яков, чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог
Ерем. 29:11 Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява ГОСПОД, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда.
Деян. 2:26 Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда.
Деян. 26:6 А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите.
Римл. 5:3-5 И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта – опитност, а опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.
Римляни 8:24 Защото с тази надежда ние се спасихме…
Римляни 15:4 Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда.
Евр. 6:18-19 така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, която имаме като здрава и непоколебима КОТВА за душата…
В трудност и беда, не е ли по-добре, дори пред най-страшната ситуация да се хванеш за тази здрава котва в твоята душа, отколкото да правиш изповеди на вяра? Не че омаловажавам значението на изповедта, но тя върши работа само тогава, когато вече има същественост и имаме убеждение за нещата, които не виждаме.
Надеждата говори:
„Господ няма да ме остави! Дори да е страшно, дори да изглежда безнадежно, Господ е моя Пастир. Той няма да остави своето дете в бедствие. Дори майка да остави сучещото си дете, Господ няма да ме остави. Той е моя крепост, моя кула. Неговите мисли за мен са мисли за мир, а не за зло, за бъдеще и надежда…”
Не говори на планини и демони преди да си се хванал за източника на Твоята надежда.
Говори на Господа както Давид Му говореше.
Установи душата си в Него и след това всяка буря ще утихне!
Автор Зорница Александрова