размисли – George Alex

Рандолф Фредерик Пауш (23.10.1960 – 25.07.2008) беше американски професор по компютърни науки в Университета Карнеги Мелън. Той разбира, че е болен от рак през септември 2006г. Тогава изнася последната си лекция и пише книга, която става бестселър. Избрани мисли от книгата: Когато виждаш, че не правиш нещо както трябва и вече никой не си прави труда да ти го казва, значи вече са те отписали. Може да не ти се иска да го чуеш, но твоите критици често са тези, които ти казват, че още те обичат и ги е грижа за теб, и искат да те направят по-добър. Оплакването не е печеливша стратегия. Всички разполагаме с определено време и енергия. Малко е вероятно времето, което прекарваме във вайкане, да ни помогне да постигнем целите си. А и това няма да ни направи по-щастливи. Независимо дали мислиш, че можеш или не можеш, ти си прав. Според мен задачата на родителя е да окуражава децата си да развиват чувство на радост от живота и силен порив да следват собствените си мечти. Най-доброто, което можем да направим, е да им помогнем да развият собствен комплекс от умения за реализирането на тази цел. Препятствията съществуват, за да спрат онези, които не искат нещо достатъчно силно. Съществуват, за да спрат останалите. Аз няма да позволя на Тигър да ме напусне. Просто не мога да си представя да стана Йори. Някой ме попита какво искам да пише на надгробния ми камък. Отговорих: “Ранди Пауш: Той живя тридесет години след смъртоносна диагноза”. Уверявам ви. Бих могъл да изпълня с много смях и развлечения тези трийсет години. Но тъй като това май няма да се случи, ще изпълня със смях и развлечения времето, което ми остава. Всеки ден получавам помощ от хора, които ми желаят здраве и повдигат духа ми. Наистина получих възможността да видя примери за изключителна човечност и съм безкрайно благодарен за това. Никога не се почувствах самотен в пътуването, което предприемам. Съветите на Ранди: Казвайте истината. Винаги. Гледайте какво правят, а не какво казват (съвет към младите дами). Търсете доброто във всекиго. Ако сте достатъчно търпеливи, хората ще ви изненадат и впечатлят. Показвайте своята благодарност. Носете нещо, което да сложите на масата, защото това ще ви направи по-желан гост. Понякога единственото, което трябва да направите, е да попитате. Ако искате нещо достатъчно силно, никога не се предавайте (и приемайте помощ, когато ви я предложат). По-добре да се провалите с гръм и трясък, отколкото да се справите посредствено. Излезте и направете за другите това, което някой е направил за вас. Позволете си да мечтаете. Подхранвайте и мечтите на децата си. Заключителни думи за Ранди Пауш, починал от рак на панкреаса на 25.07.2008 Ранди Пауш казваше: Тухлените стени съществуват с основание. И щом ги прескочите – дори и ако се налага някой практически да ви издърпа от другата страна, – може да е полезно за другите да споделите как сте го направили. Именно това направи за нас професор Ранди Пауш от университета “Карнеги Мелън”. Виж неговата прочута Последна лекция ТУК

Category: размисли

Ранди Пауш – човекът, който ме разтърси!

Времената на криза… кое ВСЪЩНОСТ е в криза?

Матрицата е вътре в нас

Цената на успеха

От минало в бъдеще