Who am I?
Where do I come from and where am I going?
What’s the purpose of life?
How did it all start and how is it going to end?
Is the pursuit of happiness worthwhile?
Who or what defines me?
Does the past determine my future?
Is there life after death and what is it?
Am I a good master of my life?
Can I deal with life alone?
What is Truth?
What is freedom and how to use it?
What is family and do I need one?
Is there more to life than this?
What is success and is it worth it?
Why am I so pessimistic at times?
Why do I feel a passive recipient to things that happen to me?
How do I deal with guilt?
Can I make a change?
Do I matter at all?
What am I going to leave behind me after I’m gone?
What’s the thin line between self-confidence and arrogance?
Whom can I trust?
How do I take responsibility and what for?
Does pain heal at all?
Can I love people and hate what they do?
These are a few of the many questions that we ask ourselves (I hope you do) and we seek the answers. Despite the crazy theories that we make, we know we’re simply fooling ourselves with ready-made answers. When you think a bit, you see they don’t make sense at all.
Кой съм аз?
Откъде произхождам и накъде съм се запътил?
Какъв е смисълът на живота?
Как започна всичко и как ще свърши?
Струва ли си да преследваш щастието?
Кой или какво ме определя да съм това, което съм?
Миналото ми определя ли бъдещето ми?
Има ли живот след смъртта и какъв е той?
Добър господар ли съм на живота си?
Мога ли да се оправя сам в живота?
Какво е Истината?
Какво е свободата и как да я ползвам?
Какво е семейството и имам ли нужда от такова?
Има ли нещо повече в живота от това?
Какво е успехът и струва ли си?
Защо съм такъв песимист на моменти?
Защо се чувствам пасивен потърпевш на това, което ми се случва?
Как да се справя с чувството на вина?
Мога ли да донеса промяна към по-добро?
Аз изобщо важен ли съм?
Какво ще оставя след себе си, когато си отида от този свят?
Каква е границата между самочувствието и арогантността?
На кого мога да вярвам?
Как да нося отговорност и за какво?
Болката минава ли изобщо?
Мога ли да обичам хората и да мразя това, което правят?
Тези са няколко от многото въпроси, които си задаваме (надявам се да го правиш) и търсим отговори. Въпреки налудничавите теории, които си измисляме, ние знаем, че се самозаблуждаваме с готови отговори. Когато малко се замислиш, виждаш, че те дори не се връзват.
Been there, done that…
Много познато…
He who seeks, shall find.
And I’ve found my answers.
Taken me half a century but it’s been worth it!
Който търси, намира.
И аз съм открил своите отговори.
Отне ми половин век, но си струваше!
Each person is different and unique. But still we all have the same nature and live by the same laws.
Всеки човек е различен и уникален. И въпреки това всички имаме еднаква природа и живеем според същите закони.
When we start learning more about ourselves and others, when we look at how things work around us, we begin to see the picture. And we can interpret reality in any way we want. But it has consequences. For us. And for others around us.
This is how I see it and it all fits into place:
Man is a triune being: with a spirit, soul and body. Not evolved out of nothing and chaos, but created as the supreme creation by a loving God Father with a purpose and mission in life: to take good care of the earth, work, multiply and provide for his family. To live and operate both in the spiritual and physical world equally well. And have dominion. As God’s representative here, on the earth.
Man, in his immaturity, sinned and his nature changed completely: he (and she) died. Their spirit died. And we lost our position, were completely cut off from the spirit world and started living in a physical world under a curse and under the dominion of satan, trying to explain invisible and spiritual laws and phenomena, pretending we are masters of our lives. And we failed every time.
With every next generation, sin degraded the nature of man further and further. And men, deprived of a vital part of their being, their spirit, become like animals and act like ones.
Then God took the initiative by coming Himself through the Son Jesus Christ, to redeem us and revive us back to our original state. Christianity is not a religion, it’s a new birth of a new person. And the real challenge is to learn how to live out of that new personality.
You can’t live this new life by simply reading the Bible or quoting verses. We need the Holy Spirit, God Himself, to guide us what’s right and wrong, to help us see the unseen in the spirit world, to help us take the right steps that will lead to the right outcome and to give us the strength along the way…
That’s where freedom comes from: not by pretending to be the master of your life and bring total destruction around you but submit to the King of kings and invite Him to be the Lord of our lives.
And the rest is a real adventure. With Him Who lives forever. Life in two worlds.
Когато започнем да научаваме повече за себе си и за другите, когато погледнем как действат нещата около нас, започваме да виждаме картината. И всеки от нас може да тълкува реалността по какъвто начин желае. Но то има последици. За нас. И за околните.
Ето така виждам аз нещата и всичко идва на мястото си:
Човек е същество с тройно природа: дух, душа и тяло. Не еволюирал от нищото и хаоса, а създаден като върховното същество от любящ Бог Отец с цел и мисия в живота: да се грижи добре за земята, да работи, да се умножава и да снабдява за семейството си. Да живее и действа както в духовния, така и в естествения свят еднакво добре. И да има господство. Като Божий представител тук, на земята.
Човекът, в своята незрялост, съгреши и неговото естество се промени напълно: той (и тя) умряха. Техният дух умря. И ние изгубихме своята позиция на господство, бяхме напълно откъснати от духовния свят и започнахме да живеем в естествения свят под проклятие и под властта на сатана, опитвайки се да обясним невидимите и духовни закони и феномени, преструвайки се, че сме господари на живота си. И се проваляме постоянно.
С всяко следващо поколение грехът деградира естеството на човека повече и повече. И хората, лишени от жизнено важна част от своето естество, от духа си, стават като животните и действат като тях.
Тогава Бог пое инициативата и дойде самият Той чрез Сина Исус Христос, да ни изкупи и да ни съживи отново към първоначалния ни образ. Християнството не е религия. То е раждане на нов човек. И истинското предизвикателство е да се научим как да живеем от позицията на новия човек.
Не можем да живеем новия живот като само четем Библията и цитираме стихове. Имаме нужда от Святия Дух, Самия Бог, да ни направлява в това кое е правилно и кое грешно, да ни помага да виждаме невидимото в духовния свят, да ни помага да вървим в правилната посока, за да постигнем правилния резултат и да ни дава сили по пътя дотам…
Оттам идва свободата – не от това да се преструваме, че сме господари на живота си и да нанасяме погром на всичко и всички около себе си, а да се покорим на Царя на царете и да поканим Него да бъде Господ на живота ни.
И останалото е истинско приключение. С Него, Вечноживия. Живот в два свята.
And on this foundation I build my life, family and business. I make my choices and live by faith. In Him, Jesus the Lord.
И на тази основа градя своя живот, семейство и бизнес. Вземам решения и живея с вяра. В Него, Господ Исус.