Tag: възпитание

Много често за нас като родители е трудно да формулираме точните измерения на думата дисциплина. Споменете само тази дума и в съзнанието ви ще започнат да се появяват всевъзможни образи, спомени и представи. А какво възниква във вашите представи? Много често за нас като родители е трудно да формулираме точните измерения на думата дисциплина. Споменете само тази дума и в съзнанието ви ще започнат да се появяват всевъзможни образи, спомени и представи. А какво възниква във вашите представи? Може би баща, който удря през лице своя син, счупил китайската ваза в къщи. Или загрижена майка, натъпкваща и последната лъжица от зеленчуково пюре в устата на крещящото за милост проходилче. Или пък вероятно учител с погледа на фюрер, който чете възторжени речи за липсата на безпрекословно подчинение в класната стая. Каквато и представа да изникне в съзнанието ви, тя най-вероятно отразява вашите собствени преживявания от детството. Не е ли интересен фактът, че начинът, по който сме били третирани като деца, определя и методите, които използваме при възпитанието на нашите собствени деца в къщи?! Всички ние се нуждаем от ясна концепция за родителство. Принципите на дисциплина не могат да бъдат налучкани интуитивно – те трябва да се дефинират конкретно. Това е и целта на тази статия – да ви даде ясна насока при отглеждането и възпитанието на вашите деца. Нека да разгледаме етимологията на думата дисциплина. Латинската дума за това е “discipulus”, съдържаща в себе си две производни – “discere” (уча се) и “pupil” (ученик). В същността си, това означава тренировка или инструкция, чрез които се предполага да бъде предизвикан специфичен модел на поведение, развитие на характера и морално и умствено подобрение. Речникът на Уебстър дефинира думата дисциплина като отрасъл на познанието или ученето; обучение, което развива самоконтрол и порядък в личността. Още от самото определение става ясно, че децата не могат да възпроизведат от само себе си правилен начин на поведение – отговорност, несебични отношения или правилни решения. Те трябва да бъдат тренирани и обучени, а не да бъдат оставени на своите собствени импулси. Качествата на личността могат да бъдат усвоени единствено чрез родителя при многократни и последователни повторения в къщи. Нива на дисциплината: Колко от нас сме виждали родители, които се опитват да възпитават децата си чрез натякване и дават заплахи, без те някога да бъдат изпълнявани. Ако вие повтаряте на детето си: “Ей сега ще видиш какво ще стане!” без да последва нищо, детето ви просто ще сметне, че, всъщност, думите на мама или татко са въздух под налягане. Тук е мястото да дефинираме три нива при прилагането на дисциплината: - инструкция (даване на ясни изисквания на детето за това, което трябва да извърши в семейството; както и предварително описване на точни правила за поведение, съобразено с неговите възрастовите особености.) - предупреждение (припомняне на правилата на детето и даване на ясен знак какво ще последва при неспазването им.) - корекция (при повторно нарушение на вече известните правила детето трябва да бъде коригирано (разбирай наказано) незабавно. Методите на наказание ще споменем по-късно.) Крайности в дисциплинирането Тук ще разгледаме подробно разликите между дисциплинирането и малтретирането, тъй като много родители отиват в крайности и нарушават границите на своята допустима власт. Крайност 1: Физическа злоупотреба – щипане, удряне през лицето, дърпане на ухото, изгаряне, шибане и други ужасии не могат да се нарекат дисциплина – те представляват малтретиране и насилие. Ако родителят е употребил дори и едно от тези средства, той се нуждае от съветване. Крайност 2: Вербално нараняване – Дори и да не малтретирате детето си физически, вие можете да го тормозите не по-малко силно и с думи: “Ти, идиот такъв”, “Ама че си тъп” – това са изрази, които могат да се запечатат дълбоко в личността на детето. Докато физическото малтретиране наранява тялото, вербалното малтретиране наранява емоциите. Крайност 3: Натякване и викане – някои родители вярват, че децата им ще откликнат само, ако повишат глас в изблик на ярост. Това става много често, когато детето на няколко пъти игнорира инструкцията на родителя, който на свой ред не прави нищо. След пет-шест повторения и натяквания изведнъж в тона на родителя се надига гняв и той изкрещява на детето: “Спри това веднага!”. Родителят започва да вярва, че гневът носи необходимите резултати. Тук се включват и неизпълнените заплахи – “По-добре да направиш това, или...” Ако детето продължава да не се покорява и това “или” никога не се случва, то ще разбере, че голяма част от това, което мама казва, просто не отговаря на истината. Освен това, натякването не представлява никаква заплаха за детето и няма да го задвижи към отговорно поведение. Крайност 4: Ненамеса от страна на възрастния – Както вече споменах, оставянето на децата на техните собствени импулси няма да развие потенциала им, а напротив – ще попречи да развият у себе си дори и минимално ниво на самоконтрол. Крайност 5: Подкупи – “Ще ти дам бонбонче, ако слушаш” – това е отношение, което най-малко може да причини разоряване. Покорството е нещо очаквано от детето, което може да бъде поощрявано, но не и “подкупвано”. Моралните ценности са убеждение, а не стоки за купуване и продаване. Въпреки това, наградите са един мощен двигател на човешкото поведение, но е добре те да бъдат установени като предварително написан договор. Тези награди не бива да се дават, когато властта на родителя е предизвикана. Методи за прилагането на дисциплината: 1. Задържане – този метод е най-подходящ за проходилчета и малки деца. Ако детето захвърли ядосано играчка на пода, тя бива задържана и за известно време не попада в неговите ръце. 2. Вън от играта – това е време, което детето трябва да прекара на столче или в своята стая, най-добре размишлявайки над своето поведение. Столчето е особено ефективна мярка. Принципът е детето да седне наказано на столчето за толкова минути, колкото е и броят на годините му. 3. Реституция (възстановяване) – когато детето счупи или изгуби нещо, то следва да заплати щетите (ако е на възраст поне над 5 години), естествено, в рамките на неговите способности. 4. Учене от грешките – рутината при работата с детето в къщи ни дава уникални възможности да го накараме да се замисли над собственото си поведение и грешки. Използвайте моменти, когато детето е направило нещо нередно, и го попитайте: “Какво би последвало, ако не беше направил...(действието)?”. 5. Физическо наказание – въпреки тенденциите ни да смятаме физическото наказание за първобитна мярка при възпитанието, аз вярвам, че то има своето място при определени обстоятелства. Но то не бива да включва дърпане на ухо или пък удар през лицето, а също и трябва да бъде изцяло прекратено в средата на началната училищна възраст. Един или няколко силни (но не прекалени) удара по задните части на едно двегодишно дете могат да му помогнат да разбере, че електрическите контакти не са безопасно място за пипане. Важно е, след извършването на този акт, детето да бъде прегръщано и уверявано в безусловната любов от страна на родителя. Поведения, които не са обект на физическо наказание: - нормалното поведение при изучаване на света от страна на бебета и проходилчета; - подмокряне и нощно напикаване (за това обикновено няма да помогнат нито наградите, нито наказанията); - проблеми с говора; - счупване на нещо – детето трябва да възстанови вещта, но не и да бъде наказвано физически; - свръх-умора; - ниски оценки; - проблем със свръхактивност; - липса на успеваемост в спорта. Насърчавам всеки родител да даде най-доброто от себе си, за да види установяването на тези принципи в собственото си семейство! Автор: Стоян Георгиев Източник: http://semeistvo.bg