След много разговори с приятели усещам как кризата хваща силно за гърлото и започва да души. Пропагандата за бедствия, катастрофи, лъжливи президенти, продажни политици, корумпирани държавници... всичко това създава такава апокалиптична картина... Човек се замисля: къде живея, за какво живея, за какво се боря?... Защо останах?... Но филми като този ме връщат към онова истинското, скрито вътре в сърцето, което ни кара да продължаваме - ние сме това, което сме, живеем там, където трябва да живеем и даваме най-доброто от себе си! Останалото е в контрола на Бога да променя и да ускорява. Аз съм решил да свърша своята част, защото искам моите деца да живеят различно, моите внуци да говорят и да казват: Благодарение на дядо и баба, се е стигнало до пълна промяна в страната. МОЖЕ да се мечтае, МОЖЕ да се лети, МОЖЕ да се поддържа огъня... Дори във време като това... Защото така сме създадени... https://www.youtube.com/watch?v=zNi0TIrzjTQ&t=4s Преди години, през един от полетите ми, ме беше налегнала носталгия и копнеех да се прибера в България, да бъда със семейството си, да съм у дома... И в самолета, гледайки лошото време при излитане, беше много мрачно. Тогава, качвайки се над облаците, видях нещо различно - слънцето ГРЕЕШЕ! Винаги, дори когато има черни и ниско надвиснали облаци, НАД ТЯХ ВИНАГИ ИМА СЛЪНЦЕ!!! Е, аз гледам към него! И облаците остават отдолу, те не са важни... Важно е да летя... С поглед напред, към бъдещето, през мъглите на настоящето и над облаците на пропагандата.